12 мая 2013 г., 16:26

Напролет... 

  Поэзия
5.0 / 13
1392 0 15
Напролет...
Тъгуват ли очите ти, несретнице,
когато тази пролет влезе в твоя дом?
Резливо е виното за самотници.
От есен е. От друг сезон.
В съня пътеките от истина
попиват стъпките ти в самота.
Най-трудно е преди да свърши зимата.
Най-тъмно е във края на нощта.
Ще ми покажеш ли писмата ненаписани,
които да крещят от тишина?
И хлябът, и нощта са клисави. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Венцислав Янакиев Все права защищены

Предложения
  • Ждала, сидела, поседела, вся извелась, раскоровела, по принцу своему ревела - подолы платья - на пла...
  • В глуши неведомого края, Что лесом и тайгой порос. Грызёт морковь ушастый зая, Уснул в кустах рогаты...
  • Я под дождиком гуляю, И от счастья подпеваю. Вот, я уже весь промок, Вот, осенний холодок. Радуюсь я...

Ещё произведения »