koli4a (Никола Апостолов)
1362 3236
10 янв. 2017 г., 13:11

Напролет 

  Поэзия » Другая
339 0 8

Душата ми – във зимна клетка,

затрупана от снегове.

Нерадостна е тази гледка

и радва мойте врагове.

 

А тялото ми се смразява

и губи пориви и страст.

И зле това се отразява

на мойте песнички и глас.

 

Че слънцето не се показва

и снеговете не топи.

Студът жестоко ме наказва –

компромисите не търпи.

 

Но аз ще чакам да поникнат

кокичетата под снега

и те в душата да надникнат

пред погледа и на врага.

 

И ще стопят те таз' покривка –

ще лъснат белите чела.

А слънце с топлата усмивка

ще призовава за дела.

© Никола Апостолов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??