yotovava (Валентина Йотова)
2626 22178
11 июл. 2019 г., 09:02

Напролет миглите ми са зелени 

  Поэзия » Философская
612 6 9

Щом дойде есен нейде по света –
от всички най-красиви са брезите.
И ронят злато техните листа
по птичите маршрути към Египет.

Гравира ли студът със зла игла
скрежинки по оголените клони,
сълзиците им в първата мъгла,
нечути, рано заранта се ронят.

Когато всички спите, посреднощ,
луната ги облива с щедростта си
и в разточителния ѝ разкош
затихва пулсът на щурче безгласно.

О, мои алабастрови сестри –
без жал обрулени от сприя ледна!
Една прегръдка ваша ме спаси
на мрака дирята да не последвам.

По устните ми лепне брезов сок,
напролет миглите ми са зелени.
Навярно тъй прошепва Господ Бог,
че с мен е жива цялата вселена.

© Валентина Йотова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??