4 мар. 2010 г., 21:09

Напук 

  Поэзия » Любовная
481 0 0

Не ти ли писна да мълчиш?

Жалко е и се излагаш.

Що за мъжко поведение?

Да се криеш и да бягаш?!?

 

Колко още ще ме мъчиш?

И това ли е целта?

Страх те е, че ще се влюбиш.

Мисля, всъщност, е това.

 

Мислите ти са при мен.

И това те подлудява.

Игнорираш ме напук.

Ала... споменът остава.

 

Искаш да ме заличиш

от сърцето и ума си.

Искаш да ме нараниш.

Да престана да те търся.

 

Няма смисъл да мълчиш!

Няма смисъл да се криеш!

Престани да ме отбягваш!

Няма как да ме изтриеш!

 

Ще съм винаги във теб.

Колкото и да ме гониш.

Някой ден ще разбереш.

И за прошка ще ме молиш.

© Мануела Бъчварова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??