Тежък аромат на сладко грозде
обзема празната бетонена кутия.
Главата ми се замайва, а устните ми искат още.
Ненаситни са за вкусната магия.
Дробовете са запълнени със тежък дим,
а кожата ми ухае на любов и наргиле.
Дишането ни се учестява, а ние целите горим,
треперейки и искащи това, което ще ни отнесе.
Зениците ни се уголемяват
и всяко косъмче по нас настръхва.
Замаяни стоим и мислите ни обладават,
докато кръвта по вените ни блъска.
Димът се спуска бавно по гърлото
и глътките ни стават все по-чести.
Уморени от баналното и копнеещи за дръзкото,
желанията ни стават все по-мокри и горещи.
Останала без въздух и без свян,
потъвам в меки облаци от дим.
Скрита оставам в големия и мрачен град.
Загледана в едни вечно даващи и търсещи очи.
Разбила своя собствен страх,
аз заставам пред теб и смело се изправям.
Дишайки дъха ти, аз те опознах
и разбрах, че цял живот за тебе ще изгарям.
Свалям дрехите си и се потапям
в мъгла от ласки и наслада.
Впивам устните си и те разлюлявам,
докато въгленът бавничко догаря.
Скрий се с мен в задимения ми свят
и изпий капките от мойте устни.
Хиляди целувки ще те парят и ще те горят,
докато изпитваш тръпки забравени и чужди.
Заровена в дим и самота,
аз се чувствам окована.
Опиянена от порив на лудост и на страст,
аз се чувствам омагьосана и обладана.
Свикнала да взимам, без да давам,
аз се слях с дима и му се отдадох.
Научих се да искам, но не и да получавам.
Аз се свлякох и просто се предадох.
С пропита кожа от аромат на наргиле,
аз те искам и те търся.
Застани до мен! Нека бъдем двама насаме!
Нека този мирис вечно да ни свързва.
© Милена Йорданова Все права защищены