laramaylin (Нина Чилиянска)
1436 2577
18 янв. 2018 г., 13:25

Наричане 

  Поэзия
427 6 6

Наричам си бяло спасение

в една тишина безметежна,

в безкрайни красиви селения,

с дантели от мамеща нежност.

 

Наричам си весело случване

на всички неволни любови.

Изстрадана мъдрост, научена

от грешките – стари и нови.

 

И рай за очите ми, бедните.

И пир за духа неспокоен.

Тревогите в мен, най-последните

да съхнат, наричам, от корен.

 

Подреждам си пъзели цветни,

в поля тюркоазени тичам.

Но... гаснат звезди безответно,

щом няма кого да обичам. 

 

 

 

 

 

© Нина Чилиянска Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??