yotovava (Валентина Йотова)
2627 22180
29 мая 2011 г., 09:37

Наричане на тишина 

  Поэзия » Философская
920 0 21

Памукова e тишината в нивите,

разбридана сред ледените пясъци.

Сънуват неродени самодивите

сърповете с безпощадни блясъци,

 

съсичащи стебла с просъскващ хряс,

стърнищата, които помнят болка,

мливарите, очите им  от хоросан,

помъкнали на лятото двуколката,

 

натъпкали в чувалите си песента

и писък от щурци осиротели.

Сред сламата и клечките, в пръстта,

където нощем пустотата стели

 

валма замлъкнала и уродлива дреб,

трънак, поветица, пресъхнал троскот

и подир вихрите на снежния вертеп

безсилен е дори самият Господ.

 

Ала сред тази простосмъртна  самота

кълни надеждата за нова пролет

и спи блаженството от утрешния свят

с най-крехките дихания наболи.

© Валентина Йотова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??