26 июл. 2005 г., 23:46
Нарисувах
Дъждът се стича по прозорците
на моята душа самотна,
по стъклото студено като моето сърце.
Превръща се той в сълзи сиротни,
бавно пълзящи по моето лице.
Събирах ги в шепа капка по капка
и нарисувах с тях аз своята тъга.
Нарисувах себе си,
нарисувах и тебе,
нарисувах...но пак съм сама.
на моята душа самотна,
по стъклото студено като моето сърце.
Превръща се той в сълзи сиротни,
бавно пълзящи по моето лице.
Събирах ги в шепа капка по капка
и нарисувах с тях аз своята тъга.
Нарисувах себе си,
нарисувах и тебе,
нарисувах...но пак съм сама.
© Калпазанче Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
