Нарисувай ме като река,
извиваща в косите ти безкрайно!
Нарисувай ме като звезда,
блещукаща в очите ти издайно!
Рисувай слънце, светещо в небето
и птица, рееща до теб,
дантелен бриз, минаващ край морето,
а може би камбанен рев!
Рисувай с устни - те ще ти покажат.
Каква да бъда? С кой ли цвят?
И нежно те ще ти предскажат
с шептящия и топъл глас.
А след това сърце ми нарисувай -
сърце, в което си и ти!
Там никога не се изгубвай!
Завинаги във него остани!
© Ивелина Цветкова Все права защищены