Нарисувай ме!
С онази жива дързост на душата,
с която само ти умееш да ме чувстваш.
Разпръскай цялата си светлина от пламък,
като знамение, нишан по кожата.
А после?
Скрий ме в полета на думите,
с безброй светулки светещи с обичане.
А аз... ще бъда там, в небето ти,
трапчинка живост – от перце на Феникс.
Нарисувай ме...
в безкрайно синьо...
© Дочка Г Все права защищены