Нарисувай ми, художнико, душата си!
За платно използвай мойто тяло!
Цветовете сам си избери!
Изгаряй всяка болка с огнени бои.
На мястото на мъката щастието бяло
Ти разлей, самотата с устните си топли
Заличи.
Раните в сърцето си единстевено недей докосва
Тях моята целувка ще ги заличи.
Мълчи, рисувай цяла нощ
На сутринта ще видиш ти
По мойто тяло огнени бои
И бяло щастие, ще разпознаеш
Свойте устни, а моята целувка
В сърцето ти все още ще гори.
Нарисувай ми, художнико, душата си!
Използвай тялото ми за платно,
След туй душата моя върху твоята
Ще нарисуваш ти, ще използваш същите бои.
И докато сливат се душите, в телата първороден
Грях нека да гори.
© Мег Все права защищены
Браво