„Светът, когато мръкне пред очите ти…“
Д. Дамянов
Не гледай само сивото небе.
Нарисувай огнена картина!
Сложи в средата твоето сърце,
и да има синьо, много синьо.
Пътечка малка избери си ти
през тревата пролетно-зелена.
Макар мечта последна я пусни,
миг за мене остави във нея!
И тръгвай без посока все напред,
без багаж, без трепета отминал -
разтопи го като бучка лед,
зимата, тя вече си замина…
Очите ти с онази топлина
да потънат с жар във две очи.
Усмихната пристига пролетта
събрала аромати и бои.
Не гледай само мрачното небе!
Нарисувай огнена картина!
И ден да бие твоето сърце
миг през него, нека аз да мина…
© Ани Иванова Все права защищены