Така ми липсваш в бързащия ден,
в гъмжащата тълпа от хора.
Защо те търся? Няма те до мен –
надвива ме среднощната умора...
Опитах да те нарисувам в стих.
Дали успях? Боите бяха бедни.
Потърсих те... и в мене те открих –
в сърцето си те бях прибрала свидно.
Поисках те от миналите дни
от топлите усмивки на морето,
крадях за нас забравени съдби,
загубила душата и небето. ...