Българинът тази зима спи,

нищо не го трогва, вълнува.

Грабят го, той отново търпи,

едва успява той да съществува.

Опустяват села, малки градове,

не стигат за паралелките деца,

затънахме в мизерия и дългове,

но народът пак си блее като овца!

Това ли е раят, за който жадуваме,

докога ще вярваме на измами и лъжи,

дали въобще като народ ще съществуваме,

не мога да мълча, душата ми страда и тъжи!

Всичките родни политици ли ни мамят,

не, разбира се, но твърде много от тях,

държавата е бедна, а те отново я грабят,

но те не смятат всичко това за зло, за грях!

Стресни се, това е държавата твоя,

бори се да ни има въобще като народ,

избери живота или на смъртта покоя,

стресни се, бъди мислещ човек, не скот!