Няма "нас", няма нищо такова,
щом по изгрев си тръгваш на пръсти.
Самотата досущ, като нова
се сгодява за мене без пръстен.
Няма "нас", няма даже причина
да поискам от теб нещо друго.
Потъмнява страстта в тъмносиньо
и до залез е същата... груба.
Нас ни няма, но вече е петък
и е пролет (усеща се зима).
Някой идва виновен, но нека
да боли пак със също име.
© Анастасия Все права защищены