Помниш ли, беше наша есен -
аз, с желания на есенна жена,
бях приспала младите си песни -
ангелите само правят чудеса!

А, есента с очи на зрели дюли
и стъпки уморени от мечти,
още ми миришише на лято - 
топлотата си, не иска да приспи!

Наметна ме желание през рамо
в песнопение за истинска любов,
а есента ми те прегърна с тяло -
уморена коленичи, като роб.

Не се сърди, че есента вали
на порои от не сбъднати любови - 
тази наша есен в която аз и ти
остави листопад в сърдечни стонове!

Нова есен идва с докосване - 
люлее спомени, и ветрове, и думи -
ще засвирят обичам те, обичам те... 
аз ще ги прегърна, да се повтори ! 

Елеонора Крушева