23 февр. 2020 г., 10:49

Наша одисея 

  Поэзия » Любовная
624 3 9

Не ме жадувай, някога ще тръгна

дори да сложиш на врата ми примка.

Родена съм в безмълвна безтегловност -

понякога съм сън, друг път – молитва.

Не ме заключвай, пак ще се изплъзна

през пръстите ти устремна и дива.

Опитвал ли си светлината да затвориш,

опитвал ли си вятъра да спираш?

Ще идвам без юзда когато пожелая -

неканена, спонтанна, безразсъдна,

ще мина през ключалката ти тясна,

в леглото ти самотно и кахърно.

В зениците ти примитивно ще възкръсна -

един Адам и неговата Ева.

Не се страхувай, Господ ни е търсил

и е написал наша одисея.

© Геновева Симеонова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??