Има моменти, когато
ми се чете нещо стойностно
и не за красива принцеса
и принца - безпаметно влюбен,
а нещо - на опит богато -
до болка изстрадана истина...
Изваждам от шкафа тогава
книга - отдавна захвърлена,
забравена, но пък единствена,
по средата със кървава рана.
На места е някак неясно,
а почеркът - леко заличен,
а ето там, във ъгъла отдясно,
има снимка, може би на мен...
А другият герой във книгата
силно напомня за теб -
непонасящ на живота сивото,
сред първите - винаги отпред!
Отричащ жестоката истина,
че има прегради за нас,
реалност - едничка-единствена,
че влюбен си в своето Аз...
© Десислава Танева Все права защищены
Истински е...и пак ще си мечтаем!
Привет!