Животът ни нанася удари житейски:

от ляво, дясно даже и отпред, отзад...

Не вярваме и в думите им фарисейски

на ангелите в земния им маскарад.

Телата ни, като израснала тръстика,

огъват се понякога и от ураган.

Люлеем се пияни, като от мастика

и разпиляваме се даже , като сган.

Израснали в живота- сухичък и мокър,

превиваме гърбина и от вятър строг.

Не ни спасява и пиене на Джони Уокър-

познатият отдавна западен урок.

Растем си и живеем в блатото от древност,

и борим се геройски с блатната вода.

Цъфтиме от любов, изгаряме от ревност,

но винаги остава и от нас следа!