Помниш ли либе ле, нежно моме,
нашата среща край Бела чешма.
Ти беше с менци за пресна водица,
аз идех отсреща пиян до козирка.
Припев: През девет планини в десета,
като орела ще прелетя,
ще те търся през гори и през морета,
вино ли няма – ти си любовта.
Гледаше румена в мене изгоро,
залитнах и тебе горката запрях,
зло куче ръжеше до нази у дворо,
менци изпусна, а аз върху тях. ...