Нашата война

Cveti_e_LuDa (Цуци)
53 216

14 дек. 2011 г., 09:30

Поэзия » Любовная

1002 0 5

И всеки следващ път приключва
с луната, бляскаща отвън.
Зад прозорец звезден те заключвам,
но ти не искаш да си вън.

И следват срещи и раздели,
мигове война и мир.
Прозорци стари, посивели
изникват пак на длъж и шир.

Аз цял живота си ти подарявам,
но недостоен си за този дар.
Забравям мислено и ти прощавам,
на сърцето ми си цар.

И пак пропукваш ти стъклото сиво,
протягаш просеща ръка към мен,
аз хващам я хлапашки, диво,
надявайки се да си променен.

Промяната е само в мене,
от дете направи ме жена,
но не с красиво, чудно време,
а чрез ударите на нашата война.

Сега отварям твоя стар прозорец,
за да ти кажа нещо, не на ум.
Ти бе най-потайния злосторец.
Отсега-нататък ще ме чакаш вън!