thedac (Димитър Драганов)
873 1129
13 нояб. 2020 г., 08:36

Нашите вечни следи 

  Поэзия » Другая
298 0 5

Ще мине и това. Ще се усмихнем.
Усмивките ще бъдат топлина
и болката, приятели, ще стихне.
Ще минем през тъгата и страха.

Главите си не свеждаме надолу
и борим се за утринни лъчи.
Изглежда, че ни води произволът,
и много ни личи, че ни боли.

Душите ни от рани изтъняха.
Звездите се помолиха за нас,
а враните над родната ни стряха
готови са да литнат без компас.

Пътеките, които извървяхме,
довеки ще са нашите следи,
които ни напомнят, че разбрахме:
животът е в надеждата. Нали?

© Димитър Драганов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря за прочита и споделеното мнение, Дарина! Агресията – независимо в какви форми – се излива и е изключително непредсказуема змия, чиято отрова е мощна и парализираща. Според мен антидотът е именно крепящата ни винаги надежда, за която пиша и в своите поетични редове.
  • Браво
    "Звездите се помолиха за нас", но не и ние. Дори в това трудно време, вместо милост, изливаме агресия
  • Благодаря Ви!
  • Прекрасен финал.
    Поздравявам те.
  • Хареса ми! Поздрав!
Предложения
: ??:??