По пръстите, по кожата се връщат
напуканите блянове за пролет.
Като онази на Април присъща
цъфтяща по балконите на хората.
Разплитам тишина като коприва
съдбата е бесило в битието,
въжето си опъва по щастливите.
Продаденото струва ли си взетото?
Убийство ли е хорската обида?
Животът ли е данъкът за плащане?
Изчитам тишината като рима.
И черна е. И гъста. И е плашеща. ...