29 апр. 2007 г., 14:00

Наследство 

  Поэзия
650 0 19
 

Какво да ви оставя дъщери,

с какво ще ме запомните не зная?

Навярно с гневните очи,

отправени към хорската неправда?


Или със двете ми ръце,

отрано още загрубели-

те нивга не изглеждаха добре...

Не ги помнете! Мътните ги взели!


Самотната ми, пареща сълза

навярно спомен  ще събуди.

Не бива да ме помните с това,

сълзата значи неумение да губиш.


Едно наследство искам да ви дам -

света на стиховете ми сърдечни.

По нишката им тръгнете ли знам,

ще бъда във сърцата ви  аз вечна.

© Росица Петрова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??