Наставане

Настава ново време.

Времето на корените здрави.

Корените си човек да оживи-очисти-

Заздрави - всеки - трябва.

Баща, майка, деди - те са от небето

Част важна.

Градини са те вечни - имения.

Имения вечни и градини те са.

Градинар станѝ, лесовъд и строител.

Станѝ и труди се в твоята градина.

В твоята гора, и в своя дом.

Заминалите души и тези тук приемѝ.

Поливай ги със своето внимание.

Духът си свой - свой го направи.

Душата си хранѝ - доволна тя да

Стане.

Спомнѝ си своите богове.

За Велес - градинаря - лесовъда,

Строителя забравен ти спомнѝ

Си.

Щастие е нужно на земята.

Смисъл сам създай си.

Предметите в дома твой ще

Го дадат.

Хранѝ ги ти с ръцете свои - ходи и

Гледай.

Виж какво забравил си.

Заспал си ти - събудѝ се.

Сам себе си станѝ - от Небето

Част и от Земята.

Съедини ги тези две неща.

Стани реален тук и там.

Временно е всичко, но във

Времето тук - под слънцето, луната

Вечността я има.

Създай си Вечност със дела.

Вярвай ти във свойте богове.

Прославяй ги - но - гледай, погледнѝ

Ти къде си - има ли в живота твой

Изкачване, има ли преодоляване.

Не жадува ли за нещо твоята

Душа.

Не слаб ли е духът - не плаха ли е

Волята.

Събуди се за нови - някои неща.

Къде е твоя двор, как е.

Коя е твоята градина?

На кого служиш ти?

Това ли искаш, към това ли

Ти стремиш се.

Защо обичаш само топлата вода.

Защо ти гледаш само запада.

Защо на изток малко не погледнеш?

И Севера със неговия сняг -

През зимата пристига той със своя студ.

Студът е също част от твоята

Потребност.

А ходил ли си скоро бос в снега?

Всичките посоки обикни.

Всичките сезони, всички положения.

Трудно ти е нещо - това е положение

Временно.

"Лошото" е хубаво, нужен е студа.

За да ти е сладка топлината после.

Станѝ и настани във нов живот.

С корени здрави, в дърво мощно

Израстни.

Стани животно силно, човек

Разумен.

С енергия, със тяло здраво.

С душа нахранена, и с дух красив

И ненаситен за Небе - земя.

Слава на Велес, на Лесничея -

Новия човек.

Ура

Лесничея