yotovava (Валентина Йотова)
2627 22179
5 дек. 2014 г., 21:48

Настилане на калдъръм 

  Поэзия
967 0 17

На този свят съм вероятно гост.

И гост на другия ще бъда.

Отдавна мъчи ме един въпрос –

за нас какво е най-присъщо?

 

Дали сме сянката на орех,

която ляга тежка денем?

Порой светулков ли е зноят,

та цяла нощ от страсти стенем?

 

Дали реката ни ревнува

от зелената трева на хълма

и миг преди да се сбогува,

в очите ни дъждецът хълта?

 

Когато есента ни спира,

със позлатената си шума  –

там кестенчета ли възвират,

или със шепот се наддумват?

 

Нима забързал си към оня свят

неравномерните си крачки?

Не ти ли стига тази благодат,

която сипе вечер здрачът?

 

Поспри – водата ще се оттече

в пътеката към хоризонта,

където тича твоето дете

и този свят търкаля в обръч.

 
 

© Валентина Йотова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Илиява, Ивон, Сотир, благодаря.
  • Много докосващо, с красива образност и светла емоция.Харесвам начина, по който галиш света в своите стихове. Поздрав!
  • Много хубаво!
  • Вал, да не си го настъпила великото, та така упорито виси на твоята страница, я си признай?
  • Toва е добре,Валентина.Но освен нашите критерии има и обективни такива!
  • Младене, а аз просто към доволна, че моите критерии се различават от твоите.
  • Не виждам нищо, което трябва да се подобрява тук... Просто Йотовско!
  • Както и не прави последния ред на първия ти куплет по-добър, Валентина!

    ...
  • Мисана, когато човек е сгрешил и се оплел като пате в кълчища, е по-добре да спре да ръси глупости. Всяко твое следващо обяснение не прави първия ти коментар по-понятен. Дори да го минеш в графа "чувство за хумор".
  • Ти пак не оцени чувството ми за хумор, Валентина. По два различни и заобиколни начина се опитвах да избегна да ти кажа директно онова, което ме принуждаваш да изрека сега. А то е, че последният ред на първия ти куплет не е намерен, за да е в унисон с останалите. Бих потърсил верния ред, но стихотворението е твое и мисля, че имаш силите да го откриеш сама!
  • Абсурд е да оценя такова чувство за хумор, Мисана. По-скоро ме озадачава неговата липса. И този БУДА няма място тук.
  • Ти не оцени чувството ми за хумор, Валентина. Под Буда аз нямах предвид принц Гаутама Шакиямуни, а един агент от българските тайни служби с аналогична кличка, който се издигна твърде нависоко, а БИВОЛЪ изнесе в интернет информацията за досието му в ДС.
  • Извинявам се,Младене, ама Буда няма работа тук.
    Благодаря, Ели, Милко и Роси
  • "На този свят съм вероятно гост.
    И гост на другия ще бъда."
    Поздрав за хубавия стих.
  • "Нима забързал си към оня свят
    неравномерните си крачки?
    Не ти ли стига тази благодат,
    която сипе вечер здрачът?"
    Много ми хареса! Поздравления!
  • Спокойно зададени въпроси Хубаво
  • Мисля,че първият ти куплет, Валентина, леко ще се подобри, ако бъде пренаписан във вида:

    На този свят съм вероятно гост.
    И гост на другия ще бъда.
    Отдавна мъчи ме един въпрос –
    за нас какво би казал Буда?

    Само лично вътрешно усещане, нищо повече.

    Поздрав и весели празници!
Предложения
: ??:??