Настояще

Тази днешна любов е толкова сляпа,
ранява сърцата и всичко - "уж на шега".
И този живот стана някакси ироничен,
но го живея. Няма как.

Всеки ден покрай мен разминават се хора,
прикрити с маски, усмихнати.
Но тъгата не могат да скрият,
изпъква тя, черната тъга.

И слънцето вече не е така щастливо.
Огромна тъга крие в лъчите си.
От човешката завист наранено е то,
пък какво остава за мен.

И снегът вече не е сняг.
От бял се превърна в черен.
Заразен е и той със злоба и ненавист,
от която, питам се, ще се измъкнем ли някога?