Пристъпи  с многоцветни балеринки.

С целувка стопли чакащи зеници

На воля залюля волани,

в градини като везани шевици

Тогава камъните оживяха. Под пролетната стряха засияха.

Дойдоха  лястовици със сватбарски ризи и в небеса  възпяха свободата.

Духът ми рони  цвят след цвят

Светлеят часове.Гальовен дъжд вали.Той на върха на бяла слива дъгата окачи. Тя стана по- красива.

Бакър  жълтици утрото разсипа

После в шепи роса  донесе,краката да ми умие.Докато аз на жадни глътки го пиех.

Нощем слушам разлюбени чухълчета как плачат.

А самодиви на кръстопът се събират,

самотни мъже намират, надиграват,с пролетно  омагьосване

любовно  ги упояват.

В такава нощ горя  разпрегнала катуна на мечтите.

И на спирали извисявам непонятна мъка

Подведена от илюзорна мощ  на ветровете, сричам лудата им заръка

Денем моята пролет венци изплита. Всяка пъпка  и е хлопатара.                              

Тя майчицата земя почита  със съвършенство във надпревара