Какво от туй, че вече преминавам
на попрището жизнено средата.
Душата ми е вулканична лава,
изригва влюбена и осъзната.
Намирам поводи да се зарадвам,
да споделя каквото съм събрала.
На младостта наострените брадви
зарових зад пределите на вала.*
Заникъде не бързам, просто дишам,
сега разбирам колко много имам.
Във времето си издълбавам ниши,
в тях пазя мигове незабравими. ...