Настроение
¤
Целувам снимката, но няма дъх.
Даже... полъх няма.
Усещам дъб, покрит със мъх.
Усещам пролетна премяна.
Със две ръце обгърнат трудно.
Вековни клони. Сянка дива.
Спомен читав трепка чудно
и стъпва леко самодива...
Каква покоя! Как е тихо!
Вода ронлива кротко стене.
Не ми се връзва много стихът.
Мечтая, паднал на колене...
¤
Целувам снимката бездумен .
По финестрина ситно капе.
Валят години и лица безлунни.
Морето слънцето вечерно стапя...
¤
Каква покоя! Как е тихо!
7 July 2006, Намур, Атлантиk
© Симеон Дончев Все права защищены
Красота, тиха красота...