Понякога е... тъжна и сама.
Затворена в ковчег от чувства.
Изплакан дъжд облича във тъга
душата ù - изпепелено русло.
Очите, потъмнели за света,
през огъня поглеждат закъсняло.
Изгубили се тихо в две слова,
презират всичко, що е избледняло.
Ръцете отмалели днес мълчат.
Крилете ù, пречупени за полет,
откършени във пазвата крепят
спомен... за отминалата пролет. ...