Настроение

30 дек. 2011 г., 18:16

Поэзия » Другая

395 0 2

Вали, вали, вали.....

Ноември пак целува

студените скали.

Той сякаш се сбогува,

пищейки като жерав,

изгубил свойто ято.

До вчера, да, до вчера

тук споменът за лято

бе толкова реален,

красиво носталгичен...

Но свъсен и нахален,

съвсем непоетичен.

Декември идва бързо

от някаква планета,

със бял колан превързва

реката и дърветата,

така ги подчинява

на своите капризи,

че избор не остава -

надяват снежни ризи

и плахо се оглеждат

в посока Януари,

а пролетна надежда

ги топли и ги кара

да спят и да сънуват

как Февруари свършва.

И мартенски лудуват

с мечти недопрекършени.