jollyroger (Коста Качев)
1543 16
23 июл. 2012 г., 14:42

Настроение... 

  Поэзия » Философская
553 0 9

 

 

Настроение...

 

Във лятната вечер морето далече,

далече с небето се слива...

Не спират вълните и шепотът вечен -

илюзия смътно-красива,

 

нашепва на всеки със поглед зареян

в Безкрая далече, далече,

където чертата едва се синее

в мъглата на лятната вечер...

 

А облаци бели, платната издули,

са хукнали бог знай къде ли,

в незнайни простори от Вятъра брулени

сполука да дирят поели...

 

... Но все по тъмнее боята, която

разлива нощта над морето

и само прибоят със бялата пяна

остава във мрака да свети...

 

И Месецът горе виновно поглежда,

понеже небето е тъмно,

а кой да ни върне оная надежда,

че утре отново ще съмне!...

 

д-р Коста Качев

© Коста Качев Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??