Настроение
Вкъщи няма никой.
Телефонът мълчи.
Няма новини.
Няма пликове.
Изкривени в невралгични тикове,
в пространството се лутатат
остарели истини.
Чакат вечност да им вдъхне времето.
Аз си мисля на новите мечти за бремето.
И чувам: Мадам, Вие сте загърбили
едно момче,
пари,
малко радост
и път през вечерно време.
Пред Вас е един жокер,
попаднал случайно сред картите,
бял лист,
няколко изпотрошени молива и...
- Премълчава нещо съдбата.
Wali./Виолета Томова/
© Виолета Томова Все права защищены
Закъсняла съм! Като вчерашен вестник подгонен от вятъра плахо прошепвам поуморено и понаплашено: Здрасти! Есента вече оцвети зелените страници в листите на гората. Кораби-облаци плуват към пристанището на недоизписаната сърдечност. Моля се винаги да ни се намират изпотрошени моливи. И ...оцеляла човечност!