Gavrail45 (Гавраил Йосифов)
307 8116
21 февр. 2018 г., 22:35

Настроение 

  Поэзия » Другая
3144 25 30

Разхождам се

а мислите ми диви

душата ми

ядосана ръмжи

пътеките...

и те са криви

и този дъжд...

вали, вали.

Небето върху мен

ще се стовари

вятърът

коварно ме следи

локва

неподготвен ме завари

а казват ми

"щастлив бъди".

Гларус

от небето изкрещява,

с поглед

от високо ме следи,

дали сърцето ми

за плячка става,

птица е,

иди че разбери!

 

Февруари, 2018

Варна, Гавраил

© Гавраил Йосифов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Хареса ми лекотата на изказа, образност и леката ирония в края. Поздрави.
  • Харесах стихчето! Добре е изразено твоето отношение към тъгата. С нещо си предизвикал ,,птицата,, и не си отразил какво е ?
  • Всички сърца могат да се влюбят до полуда,
    а някоя по- хищна птица - плячкосва!
    Алегорична и будещи размисли творба.
    Хареса ми!!!
    С уважение!
    Лита
  • Прочетох, харесах и не знам как да реагирам.
    Ще се усмихна.
    Пенсионерски неволи, брат ! Нека им се усмихнем. И без това нищо не може да променим.
    Поздрави за творбата !
  • Понякога ...
    не ми остава много време
    да преживея вложеното в твоя стих.

    Какво от туй?
    На кой за нас му дреме?
    В на гларус писъка стихът ти преоткрих .
  • Привет, Гавраил! Как е днес настроението? Все още ли са ти криви пътеките? Нали знаеш, че в природата нищо не е право? Желая ти добро настроение!
  • настроението е временно....но стиха е много хубав и остава ..Поздрави Гавраил!
  • Много хубаво – сблъсък между волност и неизбежност! Силно.....
  • Поздравления, препоръчвам!
    С уважение - Литатру!
  • Е пак ще го прочета
    Чудесен стих!
  • Здравей Гавраил!
    Лирическият ти герой,за момент е бил на кръстопът,дори и природата е в унисон с неговото състояние.Имало е случка,която е предизвикала душата,,ядосано да заръмжи".
    Щом душата е недоволна значи е намерила правилната пътека!
  • не знам къде да ти пиша затова тук. и не знам кой да питам. мога ли да си изтрия профила,че тук не ме четът. четът ме само в уатпад сайта.. искам да се махна от злобата тук,но искам да изтрия профила а не знам как
  • Хареса ми!
  • Много ми допадна този стих,Гавраиле!В любими.
  • Поздравления за силния стих, Гавраиле! Прибирам го.
  • Почувствах го!
  • МАРГАРИТА,сума синджири вече ми е изхабил.Все ги къса.Този път-любовна клетка!
    АНГЕЛЕ,нали знаеш между вдъхновението и отчаянието ни дели само една крива пътечка.
    РУМИ,веднага си влязла в подтекстта.А той е да предизвика усмивка на моята самоирония.
    РЕНИ,много ми хареса твоят поетичен коментар.Веднага си доловила интуитивната връзка на птицата със сърцето на лирическия.Стръв за тази горда и свободна птица!
    ПЕПИ,твоята усмивка ми е напълно достатъчна като оценка.Исках моето "Настроение" да предизвика много такива усмивки!
    ТАНЯ,не само да ръмжа
    но гнева си да излея
    чак в десетата земя.
    ИРЖИ,казах му твоите думи и още го държи махмурлука!
    ГОШО,прав си,дъждът спря и вече грее на моята улица Слънце!
    ВЛАДО,светът около нас е изпълнен с цветове.Освен да ги усетим трябва и да ги споделим!
  • Има такива свъсени моменти, но и те отминават. Харесах, поздрав!
  • Е,как няма да ти ръмжи душата,като си тръгнал на разходка в тоя дъжд,Гавраиле!!...Такова време е за вътре,топло,музика,бутилка,компания....Тогава ще изпълниш посланието "щастлив бъди"!Така де,кажи тия думи на "лирическия" ти герой!
  • Гледай, гледай какъв ръмжащ стих...
  • Ами, в подобно настроение, лирическия е най-уязвим. Да си пази сърцето! И като изпусне парата, да прецени трезво... Да не обидя лирическия, но ме усмихна това настроение... Представих си го... Ще му мине! Поздрави!
  • Какво пък - нека птица да ме поболява,
    сърцето ми поне докосва се в крила...
    вали, вали и все по-минорно става
    а в Душата ми се рее... птицата ми Тя

    Здравей, Гавраиле!
  • Ако знаеш само как ме усмихна твоето настроение, Гавраиле, вярно, би трябвало малко поне да съчувствам на лирическия, но съм убедена, че всяко нещо си има край, дори и лошото настроение! Благодаря ти за доброто настроение, което породи в мен!
  • Така е Приятелю!Много вярно си го казал!
    "Пътеките...и те са криви
    и този дъжд...вали,вали"
    Поздравление!
  • Гневът ти си е скъсал синджира. Остави го да се набеснее и пак го вържи.
  • Юри,понякога сякаш съдбата ни прави лоша шега.
  • Хареса ми!
  • Младене,веднага усети настроението ми!
  • Мъжките сърца нерядко стават плячка на птици от нежния пол, но твоят лирически е нащрек, защото е следен от твърде много места. Поздрав, Гавраиле!
Предложения
: ??:??