17 нояб. 2010 г., 11:08

Натежал от прах 

  Поэзия
666 0 19

Изгубени чувства

Дали не сънувам

Като дете съм

Не спирам 

Палувам

Ровя и търся

В смях се заливам

Малко тъга

Не унивам

Чувства захвърлени

В стари кашони

В разни мазета

Прашни тавани

Като забравени

Отминали рани

Като играчки 

Стари съдрани

Усмихва се 

Палячо едноок

Напомня ми

За стар урок

Напират 

Чувства разпиляни

В мен са

Всичките събрани

Няма болка

Няма страх

Избърсвам 

Натежала прах

С усмивка 

И с доброта

По-жив от всякога

 

 

 

© Любомир Деничин Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??