31 окт. 2015 г., 14:54

Натежала нежност 

  Поэзия » Любовная
347 0 3

                                                                         Натежала нежност

 

 

В безумна страст душата тръпне,

протегнала завинаги ръце.

Напира пулсът

и ще хвръкне през лудо влюбеното ми сърце.

Натежала нежност ме приспива

в теменужената тиха нощ.

Утринта целува ме красива.

За мен ли беше тоз разкош?

До тук не спира моя полет,

по-лесно е на другите криле.

Защо не беше моя пролет,

обсипано с цветя поле!...

И в тази есен разнолика

щях да бъда твоето дете.

А птицата унесено ще чурулика,

в песента си младостта ми да плете.

© Йонка Янкова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??