Натрупа ми се много напоследък, месеци минават!
А изходът все е един и същ, но разминава се пред мен.
От решения грешни в моят живот все рани остават!
И май все по - често се чувствам депресирана и с мрачни мисли
Раздавам със шепи на хората любов и радост.!
А сякаш съм сама сред стотици съдби!
В душата ми топка от тъга се е свила
И сякаш се губя в една тъмна стая с решетки!
Отдавна вървя и назад не поглеждам!
Живея в реалност ден подир ден!
Мечтая с любов към света да поглеждам!
Да вярвам че и той поглежда към мен по същия начин като мен. ...