10 авг. 2010 г., 11:32

Натрупани... 

  Поэзия » Гражданская
1090 0 3
* * *
във толкова страни
(“Я кажи ми, облаче ле
бяло...
не видя ли бащини ми двори...”)
облаци, облаци...
(птица да бях,
да прехвръкна, мамо)
трупат се
в небето на България,
плачат за мен,
плачат за теб, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Донка Калчева Все права защищены

Предложения
: ??:??