Защо ли трябва да говорим,
щом мислите са безметежни и прекрасни...
Душите ни сънуват люлякови нощи,
окъпани в вълшебството на маковите страсти.
Едва ли трябва да се спори,
сърцата ни лепят се спретнато едно със друго,
очите служат ни като магнити и подпори
и танц словесен пеем - от магия, не от друго.
Щом искате пък... хайде, нека...
Но пак аз победителка ще бъда!
И пак ще литна с нови мисли кат' Сенека,
натурофилософка съм
и потвърждавам християнски пантеизма!
© Симона Гълъбова Все права защищены