Посвещавам на дъщеря ми Марияна!
Непостижимо бяла е мечтата,
а тъй чупливи са крилата,
дъще моя, мила и красива,
знай, че трудно е да си щастлива.
Повярвай, в този свят тревожен,
има много кал безбожен,
научи се боса да не ходиш
и без броня битки да не водиш.
Ти си млада, вярваш сляпо,
зимата за теб е жарко лято,
но повярвай, дъще моя мила, ...