Уж написах
песен за дъжда –
и пях, и танцувах:
не! Нищо!...
Липсва ми
в душата,
кладенецът
пресъхна.
чакайки, чакайки,
ала кой надникна?...
Усети гръм
от шемета познат,
та започна
обратно броене.
Тъй като
съвсем ясно
обезкуражен остана,
обърна се,
подкрепи
противоположността.
© Слънчоглед Все права защищены