4 апр. 2015 г., 17:12

Навици 

  Поэзия » Другая
541 0 0
Свикнах да си бъда аз опора,
да си казвам ”Свиквай”, щом боли,
да понасям грешките си свои
и да вярвам в своите мечти.
Свикнах сред хората сама да бъда,
дори да са навред безброй,
а щом остана през нощта самотна,
изпадам в истински, блажен покой.
То, времето, нали всички ни докосна,
едни към алчност, лицемерие, разврат.
Другите безмълвно наблюдаваме
в този свят настъпилия Ад. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ивета Врескова Все права защищены

Предложения
: ??:??