Привикнаха очите ми със тъмнината,
Дори не паля и свещта си във ръката
Привикнаха ушите ми със тишината,
Не чувам вече даже и тъгата
Привикнах и към сълзите солени,
Пак има ги, но не решават те проблеми
Привикна младостта ми към стрелката,
Часовникът превърта циферблата
Привикна и душата ми със самотата,
Не чакам вече никой на вратата
© Орлин Георгиев Все права защищены