7 янв. 2009 г., 12:57

Навик 

  Поэзия
443 0 3

                НАВИК

Навик е утрото да ме събужда.

Навик е да стоиш до мен.

Днес да си моя, утре - чужда.

Навик ли е да бъда в плен?

Навик е гнездо да имам,

навик е някой да търпим.

Навик е - да тръгна след любима.

Навик ли е – любов да ослепим?

И по навик с незрящи пръсти -

натискам спусъци безброй.

Набожно някой се прекръсти.

… Убих по навик - някой свой!

© Мимо Николов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Ето това вече е нещо друго! Чета , а сякаш се лее!
  • Тъжно е заради навика!
  • ...навик, да, всичко това е навик. Защото човек търси щастието си там където е свикнал да го намира. а смъртта - това е най-големия навик. накрая всички свикваме с нея.
Предложения
: ??:??