*На най-жълтото Злато на света...
Докато ходя, уморена, замечтала се,
привиждат ми се сенки с твоя лик.
Поглеждам черната половина на луната –
и тя напукана е, но оттук не ù личи.
И в нея виждам даже твоя образ.
От мен май светлината се е скрила...
Но не мечтая си отново да се появи,
защото тя безмълвна ме отмина.
На пясъка съм вече заприличала.
Твърда съм, но се разтичам в твоите ръце.
Как тук се озовах, така и не усетих, ...