Patrizzia (Надежда Ангелова)
2238 18515
7 окт. 2020 г., 09:56  

Навярно 

  Поэзия » Философская
230 3 4

Пребит, денят ми лази и към заник се примъква,
от лакти ръбести - ребрата му са счупени.
А за кураж - площадният ни глашатай се пръква
и обещава ни химери - скъпо купени.

 

На прага изтривалката ми в колики се свива,
а телевизорът - с мигрена и повръщане.
И дървен философ от пусто в празното прелива,
любов на кредит и без опция за връщане.

 

Дали ще ме приеме песът в своята къщурка?
Денят ранен грижливо нежно ще оближе то.
Додето сън по миглите му тихо защрапурка...
Навярно.  Че болят на алтруисти грижите.   

 

 

 

 

 

 

© Надежда Ангелова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??