4 июл. 2021 г., 06:16

Навярно дяволът 

  Поэзия » Любовная
1070 2 7

 

  

       Навярно дяволът

 

Навярно дяволът ме е целунал

и затова не ми върви във любовта.

Дали коварно той  се е преструвал,

или е търсил път към мене на шега.

 

Не знам, но все във дяволи се влюбвам

и дяволското често виждам в моя свят,

и истината трудно преоткривам,

и слънцето дори изчезва, губи цвят.

 

И за това усмихвам ли се нежно,

не ми се доверявай и не си мисли,

защото усвоила съм отлично,

перфектно, точно дяволските хитрини.

 

И може би съвсем не си допускал,

че аз съм умна, силна, често и добра…

Навярно дяволът ме е целунал

и затова не ми върви във любовта.

               Мария Мустакерска

 

 

 

 

 

 

© Maria Mustakerska Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • di_t (Tаня), много благодаря!
  • Харесва ми
  • генек (Георги Коновски) и RumyanaShtereva (Румяна Щерева), радвам се, че сте усетили по свой начин стихотворението и сърдечно благодаря!
  • Не дяволът те е целунал, това се случва точно с такива " умна, силна, често и добра..." и не често, а винаги добра, но усвоила отлично, перфектно, точно дяволските хитрини! Поздравления
  • Прочетох го отново - забравил бях, че го четох вчера. И - видях друго в него. Някак си смес от тъга и музика, блус на самота и отчаяние. Макар - според мен - при трети прочит /да, трети път го прочетох/ няма такова нещо. Но - усетих...
    .
  • генек (Георги Коновски), много благодаря!
  • Приятно.
Предложения
: ??:??