1 нояб. 2007 г., 17:06
Навярно мислите, в съня ми долетели,
те любеха с извивките на тялото,
със жаркото във устни пребледнели,
целуваха те страстно, зажадняло.
Навярно на палитрите мечтите,
преминали през дланите на вятъра,
разровили са пепелта в душата ми,
разпалвайки огньове в тишината.
Дочух как стъпките притихват
със непогалената, алена зора.
Във дланите ми тръпнещи се раждат
възторжените мисли на деня...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация