Навън е пролет,
но в душата ми е есен.
Недоизказани слова ехтят.
А мислите ми лутат се в тъмница,
не знаят на къде да полетят.
Навън е пролет,
но в душата ми е есен.
И птиците натрапчиво мълчат...
Една сълза проблясва в мрака,
но слива се със капките в дъжда.
Навън е пролет,
но в душата ми е есен...
Нима не виждаш колко ме боли?!!
Не виждаш ли,
че съм се вкопчила в цветята,
но те повяхват...
Но защо не ги полееш ти?!
Навън е пролет
прелестно красива!
Мечти се сбъдват нейде по света...
А моят свят със теб
нима загива?!
Защо не го целуне пролетта??
© Нели Р Все права защищены